от прозореца ми.. отсреща в далечината виждам красивата Стара планина със заснежението си върхове и един заслон ,който се е сгушил в дебрите и .. и проблясква,за да подскаже за себе си.. камината и кафето в особено добра комбинация ми връщат спомени за чудно бяла зимна приказка в гората,случила се и със сигурност искам отново да ми се случи..хижа,пътека труднопроходима ,една топла ръка и много чар в усмивката му...мммммм....... приятно ми е да прочета и това на глас: ХИЖА В гората от борове зелени усмивката ти виждам пак.... Отново си дошла при мене по-тиха от среднощния сняг. Сред спочените си смълчани си влязла в вятъра от юг. Към огънят протягаш длани, а не към мене. Но си тук. И към стъклата заскрежени поглеждам с радостта на тъга.. Отново си дошла при мене. А няма стъпки по снега......... ...пожелавам на всички тук в това пространство красива, топла и нежна любов през този сезон!!! с усмивка!!....

защото ти я заслужаваш! Прегръщам те с усмивка!

топла и нежна любов!