Постинг
13.06.2010 10:27 -
Осторовът на духовните ценности
Автор: shaffi
Категория: Други
Прочетен: 970 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2010 12:55
Прочетен: 970 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 22.06.2010 12:55
Имало едно време на Земята един остров, на който живеели всички духовни ценности. Но веднаж островът започнал да потъва. Всички ценности се качили на техните кораби и отплували. На острова останала самo Любовта. Тя чакала до последно, но като разбрала, че нямало какво повече да чака, също поискала да отплава.
Тогава Любовта призовала Богатството и го помолила да й осигури кораб. Богатството отговорило: "На моя кораб има много скъпоценни камъни и злато, и за Вас няма място.” Покрай тях минал корабът Тъга. Любовта помолила Тъгата да се качи на нейния кораб. Тъгата отговорила: "Съжалявам, Любов, толкова съм тъжна, че трябва винаги да стоя сама." Тогава, Любовта видяла кораба Гордост и помолила за помощ. Городостта й отказала, защото Любовта щяла да й наруши хармонията. Наблизо плувал корабът Радост. Но Радостта била толкова заета с веселие, че не чула зова за помощ. Тогава Любовта се отчаяла. Не минало много време и Любовта чула глас: "Ела, Любов, аз ще те взема със себе си." Любовта се обърнала и видяла един старец. Той я свалил на сушата, и когато старецът отплувал, Любовта се сетила, че не го е попитала за името му. Тогава тя се обърнала към Познанието:
- Кажи ми, Познание, кой ме спаси? Кой е този старец?
Познанието погледнало Любовта и казало:
- Това беше Времето.
- Времето? – Повторила Любовта. - Но защо Времето ме спаси?
Познанието погледнало отново Любовта, а след това зареяло погледа си в далечината, в посоката, в която отплувал старецът:
- Защото само Времето знае колко е важна Любовта в живота. /от интернет/
Тогава Любовта призовала Богатството и го помолила да й осигури кораб. Богатството отговорило: "На моя кораб има много скъпоценни камъни и злато, и за Вас няма място.” Покрай тях минал корабът Тъга. Любовта помолила Тъгата да се качи на нейния кораб. Тъгата отговорила: "Съжалявам, Любов, толкова съм тъжна, че трябва винаги да стоя сама." Тогава, Любовта видяла кораба Гордост и помолила за помощ. Городостта й отказала, защото Любовта щяла да й наруши хармонията. Наблизо плувал корабът Радост. Но Радостта била толкова заета с веселие, че не чула зова за помощ. Тогава Любовта се отчаяла. Не минало много време и Любовта чула глас: "Ела, Любов, аз ще те взема със себе си." Любовта се обърнала и видяла един старец. Той я свалил на сушата, и когато старецът отплувал, Любовта се сетила, че не го е попитала за името му. Тогава тя се обърнала към Познанието:
- Кажи ми, Познание, кой ме спаси? Кой е този старец?
Познанието погледнало Любовта и казало:
- Това беше Времето.
- Времето? – Повторила Любовта. - Но защо Времето ме спаси?
Познанието погледнало отново Любовта, а след това зареяло погледа си в далечината, в посоката, в която отплувал старецът:
- Защото само Времето знае колко е важна Любовта в живота. /от интернет/
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
