Постинг
04.10.2017 21:18 -
Боли ме заради всички участници в българския проект!
Автор: 8884
Категория: Лични дневници
Прочетен: 18619 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2017 10:02
Прочетен: 18619 Коментари: 2 Гласове:
20
Последна промяна: 05.11.2017 10:02
Добър вечер, драги слушатели, вие сте с "На живо от колко е скапан животът", а това е поредната петък вечер, в която всички сме изтощени, нервни, а аз на всичкото отгоре съм яхнала метлата! За да ви разкажа тазседмичната история, ще ви върна назад във времето, когато най-големият ми страх беше да не ми пишат забележка, че тичам по коридорите, а именно в четвърти клас. Онзи етап от живота ми беше рисуване - цветове, багри, светлосенки, щрихи, маски; мечтите ми - четки, темперни и маслени бои, туш, моливи. Не мисля, че ще ви учудя, като кажа, че съм участвала във всеки конкурс за рисунка, за който знаех. В един от тях условието беше да нарисувам онова, което най-много искаме и мечтаем да видим в България. Онова четвъртокласниче мечтаеше за много неща, но се спря на следното - парк с миниатюри на културни, исторически и природни забележителности, който да може да се посещава от учениците и чрез екскурзоводи да се обяснява местоположението и историческото, и културното значение на всеки обект.
Разбира се, тогава формулировката ми беше далеч по-елементарна - исках да има място, където да ми е интересно и от помощ за историята и географията, тогава наричани "човекът и обществото". Рисунката ми стигна на регионално ниво и макар че не победих в конкурса, много се гордеех с работата си, или по-скоро с идеята. Тогава обаче не знаех, че вече има проект за такъв парк, който да се изгради в България. Щях да го разбера четири години по-късно.
Още като "зайци" в софийската Втора английска "Т. Джеферсън" ни дадоха да разберем, че гимназията ни участва в много проекти и благотворителни инициативи. В първия месец след началото на учебната година получихме и доказателствата. По-големите ученици минаха през всички класове, за да ни поканят да се включим в проект - "България на длан", който преди толкова години беше мечтата, която бях изляла, пъстра, цветна и красива, на лист хартия. Веднага се включих, за да помогна, да съм част от нещото, което бях нарисувала и което исках да се случи. Днес тази мечта е мъртва. Сега дневниците, в които записвах като ученичка всичко, в което участвах и правех, и исках, са труповете на тази мечта, твърдите им корици - дъски на ковчега, страниците - кадифето, върху което лежи мъртвецът.
Бясна съм, защото днес научих какво се случва с проекта "България на длан", който, без да искам, бях нарисувала и от който впоследствие станах част като гимназистка. Оказва се, че той е откраднат от чуждестранни инвеститори, които са го представили като свой. Договорили се с община Велико Търново да построят парк с миниатюри, под името "България в миниатюри" и да стопанисват терен от 15 декара в продължение на 10 години. При представянето на проекта украинските инвеститори "заимствали" голяма част от идеята от страницата на българския проект. За изработването на макетите са назначени руски, украински и турски творци, вместо български, въпреки че за родния проект се знае по-отдавна!
В този фарс главните роли са изиграни от кмета на Велико Търново, който иска да прибира по левче от всеки посетител, от украинските инвеститори, българските министри, отговарящи за туризма и културата, които позволиха това да се случи, а може би дори са съдействали. Сърдечно нека благодарим и на г-жа Лична Изгода, която ни "забавлява" от десетилетия насам. Тя наистина е добра манипулаторка.
А аз вече дори не съм бясна. Мъчно ми е и ме боли за всички участници в българския проект, за всички организации, дарители и инвеститори. Сега ми е тъжно, защото това е поредното погребение на една невероятна и изпълнима идея, зад която стоят много добри и интелигентни българи. Ако имах машина на времето, щях да се върна назад и да се боря - чрез правосъдието и медиите, със силата на правото и на словото. Искам да намеря начин "България на длан" да я има такава, каквато ние, българите, си я замислихме.
Валерия Велчева,
ученичка в ІХ клас,
Втора английска езикова гимназия, София
Оригиналната публикация е тук:
paperscat.wordpress.com/2017/10/04/%d0%bd%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be-%d0%be%d1%82-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be-%d0%b5-%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d0%bd-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%80/
Разбира се, тогава формулировката ми беше далеч по-елементарна - исках да има място, където да ми е интересно и от помощ за историята и географията, тогава наричани "човекът и обществото". Рисунката ми стигна на регионално ниво и макар че не победих в конкурса, много се гордеех с работата си, или по-скоро с идеята. Тогава обаче не знаех, че вече има проект за такъв парк, който да се изгради в България. Щях да го разбера четири години по-късно.
Още като "зайци" в софийската Втора английска "Т. Джеферсън" ни дадоха да разберем, че гимназията ни участва в много проекти и благотворителни инициативи. В първия месец след началото на учебната година получихме и доказателствата. По-големите ученици минаха през всички класове, за да ни поканят да се включим в проект - "България на длан", който преди толкова години беше мечтата, която бях изляла, пъстра, цветна и красива, на лист хартия. Веднага се включих, за да помогна, да съм част от нещото, което бях нарисувала и което исках да се случи. Днес тази мечта е мъртва. Сега дневниците, в които записвах като ученичка всичко, в което участвах и правех, и исках, са труповете на тази мечта, твърдите им корици - дъски на ковчега, страниците - кадифето, върху което лежи мъртвецът.
Бясна съм, защото днес научих какво се случва с проекта "България на длан", който, без да искам, бях нарисувала и от който впоследствие станах част като гимназистка. Оказва се, че той е откраднат от чуждестранни инвеститори, които са го представили като свой. Договорили се с община Велико Търново да построят парк с миниатюри, под името "България в миниатюри" и да стопанисват терен от 15 декара в продължение на 10 години. При представянето на проекта украинските инвеститори "заимствали" голяма част от идеята от страницата на българския проект. За изработването на макетите са назначени руски, украински и турски творци, вместо български, въпреки че за родния проект се знае по-отдавна!
В този фарс главните роли са изиграни от кмета на Велико Търново, който иска да прибира по левче от всеки посетител, от украинските инвеститори, българските министри, отговарящи за туризма и културата, които позволиха това да се случи, а може би дори са съдействали. Сърдечно нека благодарим и на г-жа Лична Изгода, която ни "забавлява" от десетилетия насам. Тя наистина е добра манипулаторка.
А аз вече дори не съм бясна. Мъчно ми е и ме боли за всички участници в българския проект, за всички организации, дарители и инвеститори. Сега ми е тъжно, защото това е поредното погребение на една невероятна и изпълнима идея, зад която стоят много добри и интелигентни българи. Ако имах машина на времето, щях да се върна назад и да се боря - чрез правосъдието и медиите, със силата на правото и на словото. Искам да намеря начин "България на длан" да я има такава, каквато ние, българите, си я замислихме.
Валерия Велчева,
ученичка в ІХ клас,
Втора английска езикова гимназия, София
Оригиналната публикация е тук:
paperscat.wordpress.com/2017/10/04/%d0%bd%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be-%d0%be%d1%82-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be-%d0%b5-%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d0%bd-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%80/
Тагове:
"Старопрестолна гимназия по икономи...
България при владетеля Пресиян
Опит за проследяване пътя на гените
България при владетеля Пресиян
Опит за проследяване пътя на гените
Българската орда
Прокуратурата подхвана община обслужваща...
Бил Гейтс и елитът не ваксинират децата ...
Прокуратурата подхвана община обслужваща...
Бил Гейтс и елитът не ваксинират децата ...