Прочетен: 4648 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2011 23:23
ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО
Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.
Яворов
Защо не премина и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.
Аз ще я вдигна, приятелю, тръгвай!
Искам да те накарам да полетиш.
Сто начина има да я преминеш.
Един от тях е - да пълзиш.
Ти искаше нощем да я преминеш.
Да не узнае никой, че си мечтател.
Мини я нощем, но запомни ме.
И в тази нощ се ражда предател.
Защо не преминеш и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
М.Белчев
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
Д.Дамянов
Нещо любимо мое и приятно за четене Ви поднесох за вечерта..
вече съм в отпуск ..а това е страхотно..ще избягам от шума на града,....
пожелавам на всички страхотно ,вълнуващо и влюбено лято..
Поздрав!!!
хубава вечер
Гарантирам!
Гарантирам!
бариери за прескачане да искаш!!....радвам се че си тук..
25.06.2011 10:16
Поздравче за приятен уикенд!
Поздравче за приятен уикенд!
важното е да има добро настроение нали!~~
Тя се съблича – бързо, кратко.
Във сребърното огледало,
подобно орехова ядка,
потрепва бяло
гладко тяло.
Огърлицата змиевидно
се стрелва
между колената....
Прозвънва бронзовата гривна
търкулнала се....
А жената
докосва с пръстите си тънки
очите, меката си шия
и дири в хълмчета
и гънки
ключа на своята магия.
Потрепва тя...
Вълни горещи
покриват я със трепет зимен.
Тя лудо влюбена е в нещо –
без форма още
и без име.
Непобеденото й тяло
очаква нечия победа...
А сребърното огледало
ревниво, любопитно гледа.
*****
Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги...
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика на Моцарт, със безкрая...
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.
Георги Константинов
Тя се съблича – бързо, кратко.
Във сребърното огледало,
подобно орехова ядка,
потрепва бяло
гладко тяло.
Огърлицата змиевидно
се стрелва
между колената....
Прозвънва бронзовата гривна
търкулнала се....
А жената
докосва с пръстите си тънки
очите, меката си шия
и дири в хълмчета
и гънки
ключа на своята магия.
Потрепва тя...
Вълни горещи
покриват я със трепет зимен.
Тя лудо влюбена е в нещо –
без форма още
и без име.
Непобеденото й тяло
очаква нечия победа...
А сребърното огледало
ревниво, любопитно гледа.
*****
Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги...
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика на Моцарт, със безкрая...
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.
Георги Константинов
е любимия ми автор, второто стихотворение, е написано все едно за мен.пак ще го прочета с удоволствие..мн ти благодаря !!
В градината на любовта се мръква вече
и някой реже с нож кората на дървото.
Докосвам с пръсти кожата ти млечна –
Под нея спят реките на живота.
Защо ми е така добре и леко с тебе,
макар че зад гърба ме дебнат лоши думи,
макар че в ябълката се разхожда червей,
макар че някъде пищят куршуми?
Градината на любовта! Но ти си в нея
това, което търсех толкова години.
Повярвай ми – не мога да живея
без тебе даже в райските градини.
Защото ти си хубава. До болка
си хубава и трябва да проникна
в загадката ти тъмна и дълбока,
за да изгрея пак, за да поникна.
И ето – на очите си разказвам
за тебе, а пък ти ме гледаш с устни.
И ябълките светят в твойте пазви
над всичките поети и изкуства!
Петър Анастасов
В градината на любовта се мръква вече
и някой реже с нож кората на дървото.
Докосвам с пръсти кожата ти млечна –
Под нея спят реките на живота.
Защо ми е така добре и леко с тебе,
макар че зад гърба ме дебнат лоши думи,
макар че в ябълката се разхожда червей,
макар че някъде пищят куршуми?
Градината на любовта! Но ти си в нея
това, което търсех толкова години.
Повярвай ми – не мога да живея
без тебе даже в райските градини.
Защото ти си хубава. До болка
си хубава и трябва да проникна
в загадката ти тъмна и дълбока,
за да изгрея пак, за да поникна.
И ето – на очите си разказвам
за тебе, а пък ти ме гледаш с устни.
И ябълките светят в твойте пазви
над всичките поети и изкуства!
Петър Анастасов
моя град--попаденията са ти точни и тук..
всяка възраст има своите достойнства и хубости,...това е доказано от пантивека...хах, имаш още мн време за дозиране на качества!....
Поздрави за хубавото четиво и музика, кото си ни предоставила!
Поздрави за хубавото четиво и музика, кото си ни предоставила!
благодаря ти,..ще се чуем и по-късно..весело лято и на теб..усмивки ти изпращам
интересен въпрос....трагната от историята на едно американско момче с името Шафи,мн талантливо, добър спортист ........убито на улицата от гангстери.......мн ме впечатли разказа за него...накратко разказано за теб.....радвам се че попита..благодаря ти за посещението..поздрав