Не бойте се деца Работиме много, работим от сутрин до здрач. Но хлеба е малко. Но хлеба не стига, деца. И ваште лица са сгърчени вече от плач. И ваште очи са сухи и неми – такива големи, мъчително тъжни очи... И в тех е стаен ужас свиреп: Хлеб! Хлеб! Послушайте, малки, послушайте, мънички мои, – така е днес, наверно било е и вчера. И аз, понеже нямам храна, понеже нямам с какво, ето на: ще ви нахраня със вера. – Ще дойдат години и ний ще ги стигнем водите ще впрегнем в бетонен ръкав. Не ще ги изпуснем, нали? Ще ги впримчиме здраво. Ще им кажем: "Така ще вървите!" И те ще тръгнат така! Ще имаме хлеб тогава. Ще имаме хлеб! И радост в очите ще имате, мънички мои. Имам ли аз, то значи да има за теб, имаш ли ти, то значи да има безброя. И толкова хубав ще бъде тогава живота. И днешната плесен ще бъде безкрайно далеко. Ще пееме всички. Ще пеем, когато работим, но радостни песни, които ще славят човека. И, ако случайно и аз остарея, тогава ще гледам от своя прозорец далечния път, ще гледам как вие се връщате, бодри и здрави, и тихо ще шепна: "О, колко е хубав светът!" Така и ще бъде! А днеска оскъден е хлеба. На вашите майки гърдите са сухи сега. Да хленчим – не ще ни помогнат и хленч не ни трябва. Но мен ме притиска жестока, дълбока тъга. – За вашто "сега" е горест стаена във мен. Ала не бойте се, деца, за утрешния ден!

Да си спомним Вапцаров. Изключителен. Талантлив. Новатор, защото за първи път в стиховете му се появява образът на машината.

Жалко, че не доживя до нашето така, демократско съвремие, но той е предвидил вс в живота , само предателството спрямо него , не!!!поздрави!

Наистина е предаден. Прибързано убийство, без да се има предвид, че е поет. Властващите се самозабравят. И преди, и сега.

Браво! Отличен избор!
Отдавна съм забелязал, че ги разбираш тези неща ;)

Вапцаров е "моят" поет...Все пак си мисля малко по различно от Вас.
Може би е по добре , че не доживя нашит дни поетът. Представете си само за момент как би се вписал в детвителността-Рашидов културен министър, Бинев шеф на комисията по култура и вместо да "строим завод" , рушим заводи. Как помияри биха хулили стиховеге му, как хората ровят в боклуците за да се хранят, как тъпи , алчни и без достойнство хора съсипват народ и страна...

Странно, но и аз си спомних снощи точно това стихотворение на Вапцаров... В такова време живеем, трябва да си го спомним, да го знаем днес. Каква сила в него - на надежда и безнадежност! Да, той е предвидил! Един от най-модерните поети на България редом с Гео Милев... Дано някога ние, далечните му, както казваш "демократски" съвременници не убием вярата му!

НИКОЛА ВАПЦАРОВ


НЕ БОЙТЕ СЕ ДЕЦА
Работиме много,
работим от сутрин до здрач.
Но хлеба е малко.
Но хлеба не стига, деца.
И ваште лица
са сгърчени вече от плач.
И ваште очи
са сухи и неми –
такива големи,
мъчително тъжни очи...
И в тех е стаен
ужас свиреп:
Хлеб!
Хлеб!


Послушайте, малки,
послушайте, мънички мои, –
така е днес,
наверно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже нямам с какво,
ето на:
ще ви нахраня със вера. –


Ще дойдат години
и ний ще ги стигнем водите
ще впрегнем в бетонен ръкав.
Не ще ги изпуснем, нали?
Ще ги впримчиме здраво.
Ще им кажем:
"Така ще вървите!"
И те ще тръгнат така!


Ще имаме хлеб тогава.
Ще имаме хлеб!
И радост в очите ще имате,
мънички мои.
Имам ли аз,
то значи да има за теб,
имаш ли ти,
то значи да има безброя.


И толкова хубав ще бъде
тогава живота.
И днешната плесен
ще бъде безкрайно далеко.
Ще пееме всички.
Ще пеем, когато работим,
но радостни песни,
които ще славят човека.


И, ако случайно
и аз остарея, тогава
ще гледам от своя прозорец
далечния път,
ще гледам как вие се връщате,
бодри и здрави,
и тихо ще шепна:
"О, колко е хубав светът!"


Така и ще бъде!
А днеска оскъден е хлеба.
На вашите майки
гърдите са сухи сега.
Да хленчим – не ще ни помогнат
и хленч не ни трябва.
Но мен ме притиска
жестока, дълбока тъга. –
За вашто "сега"
е горест стаена във мен.
Ала
не бойте се, деца,
за утрешния
ден!

За съжаление shaffi предателството е спрямo цял народ и преди и сега. Предателите тихомълком се измъкват, а предадени и осакатени живеят милион деца. На тези осакатени душевно деца вярата в доброто и справедливостта кой, кой ще им върне или и те ще си отиват обезверени, отчаяни като нас без да вкусят това дето му казват СВОБОДА.

С любов разбира се,и с омерзение към мафиотите,които го изпратиха на гибел- комунистите!

каквото и да цитираме тук от неговото творчество, ,точно казано и предвидено , с невероятна точност, особено за днешното, неспокойно и несигурно време., Вапцаров е жив днес,и ще бъде!!!..Благодаря на всички за споделеното, сърдечно чувство към този велик българин!..Дори и така подредени неговите думи,винаги ще въздействат!!...„ ;извинявам се за словореда;

че не е най-удачното представяне на големия поет. Вапцаров кипи като бурен поток, а не е разлята равнина река. Вапцаров е изгарящ пламък, а не събрана на куп жар на стихващ огън. Стихът е поемането и спирането на дъха от чувства и вълнения, които „ и тебе чувствам нужда да разкажа”.
Това като допълнение, а не като критика наред с благодарностите ми към всеки, който говори с любов за поета! Поздравления!

[quote=injir]Наистина е предаден. Прибързано убийство, без да се има предвид, че е поет. Властващите се самозабравят. И преди, и сега.[/quote,
но защо продължават да си мислят, че сме слепи за това, всичко се повтаря, Вапцаров е невероятна личност,с такава невероятна последователност е описал един наш ден!! Поздрави и лека вечер!

на-точното , както самият той е написал, просто технически не успях да го кача тук в Блог бг, за което отново се извинявам!!!Поздрави и лека вечер!

за истинските и стойностните неща , често се срещаме с теб,..поздрави и бъди здрав!

поздрави!

още не е преминало, долни страсти и предателства, ...кой ли ще ги изкорени?!!

Големият френски поет Франсоа Вион, който в живота си е обикновен разбойник /главатар на банда/, е заловен и осъден на обесване. /От тогава е известната му "Ода за обесените"/. Но кралят, като научил, веднага се разпоредил да го освободят. На заинтересуваните обяснил накратко. "Не може Франсоа Вион да бъде обесен. Той е поет." Това се случва във Франция в началото на 16 ти век.
Почти четири и половина века по-късно в България осъждат на смърт Вапцаров и присъдата е изпълнена. Българският монарх дори няма представа кой е Вапцаров.

технически проблем,
Вапцаров няма как да бъде равнинен,.
и така прочетен, няма как да бъде някой друг!!!

но само , че за пореден път си е доказал , колко добре познава дребната, душишчка на хора, които са около него, за лицемерието и подлостта им,и сега са на показ такива хорица, какво тук , някаква си личност?!!поздрави!

Аз ти благодаря, Шафи! Чудесно звучи и така, както си го написала - това говори за силата на Вапцаров! Хубава вечер!

"ЩЕ БЪДА СТАР, ЩЕ БЪДА МНОГО СТАР...

Никола Йонков Вапцаров

Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.

Тогава аз ще имам син,
синът ще бъде двадесетгодишен."