И сякаш всичко се повтаря - една любов си тръгва пак. Сърцето е самотна гара, която чака своя влак. И няма кой да го пречисти да го предпази от беди. Сърцето е самотен пристън посрещал лодките преди. Живее, за да се тревожи сърцето вечен мъченик. Защото без любов не може- поне за час, поне за миг. Как страда, то какво му коства, за да забрави оня зов. Сърцето е самотен остров, поне до новата любов. ........................... за теб!!

mnoooooooo got e tis

радвам се,че ти харесва..усмивки!!

но само дотогава...винаги има светлина в тунела...дори и скрито зад облаците, слънцето съществува!